Микеланджело Буонароти
(1475-1564)
- Микеланджело Буонароти – снимка Уикипедия
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело(Caprese Michelangelo) е италиански ренесансов скулптор, живописец, поет и архитект, главен представител на италианския Ренесанс и на Флорентинската школа. Цялата дейност на този брилянтен и неспокоен артист е насочена към постоянно търсене на идеала за красота. Името му е свързано с поредица от работи, който с времето стават едни от най-важните творби в западното изкуство. Впоследствие е признат за един от най-големите художници на всички времена.
Роден е на 6 март 1475 година в градчето Капрезе, близо до Арецо, в благородно флорентинско семейство. Син е на Лудовико ди Леонардо ди Буонароти Симони и Франческа ди Нери. Майка му умира през 1841 година, когато той е едва четиригодишен. Образованието му се поема от хуманиста Франческо Галатеа да Урбино, който го обучава основно по граматика. Като дете той е бил изключително любопитен и любознателен, но заниманията по латински го отегчавали и поради тази причина обучението му не вървяло добре. Но баща му смятал, че лошият успех на Микеланджело му се дължал на мързел, а мечтата му била да направи от него държавен служител с висок пост.
Още в ранна възраст Микеланджело проявява артистичните си наклонности, така че постепенно неговият баща започва да приема този факт, въпреки че не вярвал в призванието му. Когато момчето навършва тринадесет години, той го завежда в ателието на художника Доменико Гирландайо и за кратък период става негов ученик. При него Микеланджело се запознава с техниката на фреската. Желанието му обаче е да стане скулптор. Ето защо отива при Бертолдо, последовател на Доатело, който е ръководител на художествената школа, разположена на площад Сан Марко. Биографите му твърдят, че там се е занимавал с рисуването и копирането на стари гравюри. Младият художник се радва на успех и скоро е забелязан от Лоренцо Великолепни. Така той става негов покровител и го въвежда в своя неоплатонически кръг от философи и писатели.
През периода 1489-1492 Микеланджело живее в Палацо Медичи и изучава античното изкуство. За изключителния талант на младия Микеланджело Буонароти започва да се говори още през 1490 година. С наближаването на войските на Карл VIII обаче, той напуска Флоренция (1494) и отива в Рим. За ранните му картини се знае малко. Единствената от тях, която е завършена и е оцеляла, е “Святото семейство”, но за нея няма съхранени документирани данни.
През 1505 година папа Юлий II възлага на Микеланджело създаването на достойна за него гробница. По този проект той работи в продължение на повече от тридесет години, което се превръща в трагедията на живота му, тъй като са били правени многократни промени. Накрая напълно изчерпан и ангажиран с други поръчки Микеланджело не се съгласява с умаления вариант на гробницата в църквата “Сан Пиетро ин Винколи”. Работата му нея приключва през 1547. През 1508 година Юлий II иска той да изпише тавана на Сикстинската капела. Микеланджело приема. Първоначално иска да покрие свода с малки, почти декоративни композиции, но след като променя намерението си, изобразява повече от триста библейски фигури и създава собствена рисувана архитектура. Невероятната му работа по капелата е била изключително сложна и мъчителна.
Изборът на папа Лъв X от семейството на Медичи през 1513 година спомага художникът да възстанови връзките с родния си град. По поръчка на новия папа през 1516 година Микеланджело разработва проект за фасадата на църквата “Сан Лоренцо”, построена от Брунелски. Тази е първата архитектурна поръчка, която получава и се отдава изцяло на нейното изпълнение. Прекарва дълго време в каменоломните, избира подходящ мрамор за предстоящата си работа и започва изпълнението на проекта по параклиса. Но през 1520 година папата анулира договора, с което унищожава четиригодишния труд на скулптура.
Падането на Флорентинската република ознаменува най-тревожния период в живота на Микеланджело. Тогава той отива със Венеция (1529), а след това във Франция. Във Флоренция го обявяват за бунтар и дезертьор, но по-късно е опростен. През 1534 година папата му поръчва да завърши работата си по Сикстинската капела. През септември окончателно се премества в Рим, където остава до края на живота, отхвърляйки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция.
Папа Павел III назначава Микеланджело за художник, скулптор и архитект на Ватикана. През 1536 работи по олтара на Сикстинската капела. Създава най-известното си произведение “Страшния съд”, на което посвещава шест години от живота си, но с него достига върха на своята слава. Последните му произведения датират от 1542-1550.
Микеланджело умира на 18 февруари 1564 в Рим. Погребан е в църквата “Санта Кроче” във Флоренция.